„СИЯЛА НОЧЬ. ЛУНОЙ БЫЛ ПОЛОН САД...”
Афанасий Афанасьевич Шеншин/Фет (1820-1892 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СИЯЙНА НОЩ. В ГРАДИНАТА ЛУНА
Сияйна нощ. В градината луна. Лежаха
в краката ни студените лъчи у нас.
Роялът бе отворен, струните трептяха
и с песента сърца зовеше твоят глас.
Ти пя до зазоряване, сълзи пролива,
че цяла си в любов, любов си само ти;
безмълвно дълго исках да живея, диво
да те прегръщам, любя в болки и мечти.
Изминаха години горестни и скучни
и пак сред тишина в нощта дочувам глас:
навяват истини въздишките ти звучни,
че цял живот си само ти, любов, сред нас,
че не с обиди жарки ни съдбата топли;
в живота ни безкраен друга цел не знам,
освен да вярвам на ридаещите вопли,
да те прегръщам, любя и да плачем там!
Ударения
СИЯЙНА НОЩ. В ГРАДИНАТА ЛУНА
Сия́йна но́шт. В гради́ната луна́. Лежа́ха
в крака́та ни студе́ните лъчи́ у на́с.
Роя́лът бе́ отво́рен, стру́ните трептя́ха
и с песента́ сърца́ зове́ше тво́ят гла́с.
Ти пя́ до зазоря́ване, сълзи́ проли́ва,
че ця́ла си в любо́в, любо́в си са́мо ти́;
безмъ́лвно дъ́лго и́сках да живе́я, ди́во
да те прегръ́штам, лю́бя в бо́лки и мечти́.
Изми́наха годи́ни го́рестни и ску́чни
и па́к сред тишина́ в ноштта́ дочу́вам гла́с:
навя́ват и́стини възди́шките ти зву́чни,
че ця́л живо́т си са́мо ти́, любо́в, сред на́с,
че не́ с оби́ди жа́рки ни съдба́та то́пли;
в живо́та ни безкра́ен дру́га це́л не зна́м,
осве́н да вя́рвам на рида́ештите во́пли,
да те прегръ́штам, лю́бя и да пла́чем та́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Афанасий Фет
СИЯЛА НОЧЬ. ЛУНОЙ БЫЛ ПОЛОН САД...
Сияла ночь. Луной был полон сад. Лежали
Лучи у наших ног в гостиной без огней.
Рояль был весь раскрыт, и струны в нем дрожали,
Как и сердца у нас за песнею твоей.
Ты пела до зари, в слезах изнемогая,
Что ты одна – любовь, что нет любви иной,
И так хотелось жить, чтоб, звука не роняя,
Тебя любить, обнять и плакать над тобой.
И много лет прошло, томительных и скучных,
И вот в тиши ночной твой голос слышу вновь,
И веет, как тогда, во вздохах этих звучных,
Что ты одна – вся жизнь, что ты одна – любовь,
Что нет обид судьбы и сердца жгучей муки,
А жизни нет конца, и цели нет иной,
Как только веровать в рыдающие звуки,
Тебя любить, обнять и плакать над тобой!
1877 г.
* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
This night was shining. Moon had filled the garden
And laid beams under feet in hall.
It was dark. Piano opened mouth
And shaked its strings under your finger's roll.
The hearts were also in shiver,
Following your song you sang till dawn,
About love, bursting in tears,
About love, that was you – all.
And in that time I wished to live so,
That only to embrace you, love and cry,
Without losing sound, sorrow
To words, that you could once deny.
And many years passed, dull, painful,
One silent night again I heard your voice,
And once again it seems, that sighing melody
Is bringing to me, that the Love – you all,
That there were no insults in my destiny
And broken heart in burning flour,
And there was only the life so endless,
And no any gain, except your love,
Except believing in that crying sounds,
Admiring you and sobbing at you loudly.
---------------
Руският поет и преводач Афанасий Фет (Афанасий Афанасьевич Фет/Шеншин) e роден на 23 ноември/5 декември 1820 г. в гр. Новоселки, Орловска област. Той е член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1886 г.). Смятан е за предшественик на руския символизъм. Превежда творби на Гьоте, Шилер, Хайне, Мьорике, Хораций, Ювенал, Овидий, Вергилий, Проперций, Персий, Марциал и др. западни и латински поети. След двете му поетични книги, излязли през 1863 г., най-добрите му стихове са събрани в 4 поетични сборници „Вечерние огни”, излязли между 1883 и 1891 г. Стиховете на Фет са взети за текстове на десетки песни, изпълнявани от популярни певци. Умира на 21 ноември/3 декември 1892 г. в Москва.